Себеоценката е част от Аз-образа и нейната роля е определяща. При дефинирането ѝ изследователите следват две посоки. Концепциите, които се обмислят, са: сeбеоценката като “компетентност” и себеоценката като “стойност”. Определението, предложено от Джеймс, е че себеоценката отразява съотношението между постиженията и стремежите на личността. Robert и White (1963) също се съсредоточават върху ефективността, която е резултат от повтарящия се успех или провал. Зависимостта на себеоценката от ефективността на действията показва, че фокусът е поставен върху компетентността на личността. Методите, в които е поставен такъв акцент, позволяват да се наблюдават целите, поведението и постиженията.
Rosenberg (1965) и Coopersmith (1967) се фокусират върху стойността на личността и нейното отношение към собственото Аз. Обикновено човек оценява различно отделните свои характеристики. Възможно е да не се намира за привлекателен, но да се възприема като достоен за уважение заради своя интелект или чувство за хумор. Счита се, че цялостното оценъчно-емоционално отношение към себе си, означено като обща себеоценка, се изгражда по имплицитен начин чрез обединяване на отделните оценки, които човек дава на своите качества и постъпки.
Себеоценката има няколко характеристики:
- може да бъде устойчива или неустойчива в зависимост от нейните флуктуации във времето. Въпреки, че себеоценката се смята за сравнително стабилна черта на личността, нейната стабилност е различна при различните хора.
- може да бъде адекватна или неадекватна в зависимост от обективността на човек към собствената личност и качествата, които притежава.
- може да бъде ниска или висока в зависимост от пространствените предели в единия или другия край на дадена оценъчна скала (по Силгиджиян, 1998). Ниската и високата себеоценка се отнасят до степента, в която личността се харесва и одобрява.
Хората с висока себеоценка са удовлетворени от себе си, вярват в своите способности, не се страхуват да срещнат трудности, тъй като справянето с тях е част от ефективните действия, водещи до постижения. Търсят възможности за изява, конкуренция с други, проявяват креативност и откритост към нови идеи. Те разбират потенциала, който притежават и извличат максимума от своите силни страни и таланти. Чувството за собствената им ценност се затвърждава с търсенето и справянето с различни предизвикателства. Те са себеприемащи се, уверени, с повишена мотивация, оптимизъм, независимост и целеустременост.
Хората с ниска себеоценка са неуверени, уязвими, тревожни и песимистично настроени. Те се страхуват да излязат извън зоната си на комфорт, за да разрешат даден проблем. Стремежът им е към избягване на неуспехи, подценяват се и се себепрепятстват, което не позволява да изпълнят целите и задачите, които имат пред себе си. Ниската себеоценка влияе на вродения им потенциал за справяне и постигане на желаните резултати и им пречи да демонстрират своите добродетели. Тя ограничава възможностите, като прекъсва достъпа до основни ресурси, с които човек разполага. Хората с ниска себеоценка проявяват липса на доверие към себе си и към другите. Генерализират получените негативни оценки и омаловажават получените позитивни такива за дадени свои качества и действия. Склонни са към самокритика и самообвинение.
За да повиши човек себеоценката си, е добре да се вгледа в себе си и да предприеме някои от следните стъпки:
- Да помисли за силните си страни и да ги прилага по-често в ежедневието, независимо дали в личен или в професионален план.
- Да вярва в качествата и способностите, които притежава.
- Да не си слага маска или броня. Да бъде честен и открит, когато говори за себе си и най-вече да не се притеснява да го прави.
- Да не се страхува от нови предизвикателства и да ги приема. Независимо от крайния резултат, новият опит, дори и негативен, е знание, което ще послужи в бъдещи подобни ситуации. Освен това, чрез предизвикателствата човек разширява кръгозора си и открива неща, за които не е подозирал, че могат да му харесат.
- Да се научи да отказва без да обижда отсрещния, а заради себе си и собствения си комфорт.
- Да отчита нещата, които го правят горд и да се награждава.
- Да се дистанцира от хората, които не го карат да се чувства добре и да търси такива, които го оценяват.
- Да си прости грешките. Всеки допуска такива, но миналото не може да бъде променено, и макар бъдещето да е непредвидимо, контролът над действията е в неговите ръце.
- Да се вслушва повече в себе си и в околните и да не формулира крайни изводи.
- Да прави дребни жестове към другите (емпирично доказано е, че и това повишава себеоценката).
Автор: Десислава Колчевска