Papalia (1999) определя привързаността по следния начин: “тя е реципрочна, продължителна връзка между детето и майката, като всеки от тях допринася за качеството й”. Привързаността има адаптивна стойност за детето, от нея зависи дали психосоциалните и физическите му нужди ще бъдат задоволени. В този смисъл взаимоотношенията между майката и детето формират привързаност с дълбоко и трайно значение.
Привързаността бива два вида – сигурна и несигурна. Сигурна привързаност се изгражда, когато родителят е любящ, откликващ и умее да предвижда, направлява и подкрепя детето.
Несигурната привързаност се дели на три подвида – избягваща, амбивалентна и дезорганизирана.
Избягваща привързаност се формира, когато родителят не отговаря на желанията на детето и потребностите му не са удовлетворявани. Във взаимодействието детето остава с нагласата, че нуждите му нямат значение и трябва да се научи да се приспособява и само да си дава необходимата грижа. Такова дете изглежда самостоятелно, затворено и концентрирано в заниманията си. Поставено в непозната ситуация не показва тревожност от раздялата с майката, не я търси, не проявява интерес към присъствието на непознато лице. Не обръща внимание на майката при нейното завръщане. Въпреки, че детето често демонстрира безразличие и незаинтересованост, зад това се крие страх от отхвърляне.
Възрастен с изградена избягаваща привързаност обикновено е свободолюбив и независим до болка. Тълкува интереса и малките жестове към него като контролиращи, пречещи на свободата му. Това са защитни реакции, зад които стои страх от обвързаване. Не означава, че човекът няма нужда от обич и не може да изпита дълбока такава. Напротив, затова и му е толкова трудно – да копнее за любов, но да не си позволява да я изживее.
Амбивалентна привързаност се формира когато родителят е непоследователен в отношението си към детето. Понякога откликва на нуждите му веднага, понякога не откликва изобщо; един път му позволява, друг път му забранява (при едни и същи условия); веднъж го приласкава, а после - отблъсква. Обикновено се случва при силно тревожен родител, който не е уверен в родителстването или при човек, подвластен на собствени характерови черти и/или неразрешени вътрешни конфликти, съответно подхожда към нуждите на детето под влияние на моментното си емоционално състояние.
Дете с амбивалентен стил на привързване, поставено в непозната ситуация, показва висока тревожност след като майката напусне помещението. Трудно се успокоява след раздялата, не проявява желание да опознае новата обстановка. При завръщането на майката реагира емоционално, но противоречиво – може силно да се притисне в нея и в следващият момент да я удари или отблъсне. Понякога се вкопчва в майката, като плаче неутешимо и я обвинява, че го е оставила. Дори в нейно присъствие не се чувства в безопасност. Такова дете има силен страх от изоставяне и склонност да проявява прилепчиво поведение.
Възрастен с изграден амбивалентен тип привързаност във взаимоотношенията си изпитва постоянно безпокойство относно това дали другите го харесват, обичат, одобряват. Той се самообвинява, фрустрира и изпитва силна емоционална болка, когато нуждите му от свързване не са удовлетворени.
Дезорганизираната привързаност се формира в следствие на противоречиво, а често и насилническо отношение от страна на родителя към детето. То преживява голяма несигурност и страх от отхвърляне. Последвано е от поведение на избягване на контакт с родителя. В непозната ситуация се наблюдава “замръзване” на детето. То изпитва много силна тревога и очакване за наказание от отстрещния човек. Такова дете се научава да подтиска своите чувства като се затваря в себе си.
Възрастен с изграден дезорганизиран тип привързаност не успява да развие умение да разчита емоциите на другия. Действа с недоверие и използва манипулации в отношенията си.
Желанието за любов, свързване и интимност в отношенията са базова потребност. А типа привързаност играе важна роля в тази насока. Понякога отсрещният не отговаря реципрочно и съответно на чувствата, които му се споделят. В такива моменти е нужно да се знае, че в него има цял един свят от истории на привързаност и разочарование и реакцията му е към тях, а не към чувствата, които му се показват. Необходимо е приемане, търпение, постоянство и много любов, за да бъдат преодоляни травмите от детсвото и да се заживее пълноценно. Осъзнаването и пътя към промяната е най-важното пътешествие в живота на всеки човек.
Автор: Десислава Колчевска